Откриване на Седмите Гей Игри
Чикаго, 15 Юли, 2006
Величественост, тържественост, мощ, страст, красота, грация, любов, плам, гняв и прелконение. Това е само част от чувствата, които се смесваха и бушуваха в мен като могъща красива буря в продължение на четири часа. Всичко това се случи вечерта на 15 Юли в Чикаго, на откриването на седмите Гей Игри.
Не бих могъл да опиша с думи мащаба на цялата церемония. Никога през живота си не съм виждал наведнъж пред погледа ми толкова много гейове, лесбийки, транссексуални и стрейт хора на едно място. Над 100,000 души ще дойдат в Чикаго от цял свят да наблюдават тези игри. Повече от 11,000 атлети от над 65 страни ще се състезават в продължение на една седмица в 30 спортни дисциплини. Тези факти правят Седмите Гей Игри в Чикаго по-големи по участие от Олимийските игри. В тази гореща нощ на 15 Юли се събрахме над 45,000 човека, за да открием с грандиозна церемония началото на игрите на стадиона Soldier Field („Полето на Воина”).
Гледката беше невероятна още от самото начало. Хилядите хора се стичаха от всички улици и потоците народ се сливаха един в друг по посока на Soldier Field. Стадионът се намира в южната част на центъра, непосредствено до най-стария планетариум в САЩ и музейния комплекс. Наскоро разширения Soldier Field e дом на Чикаго Беърс, един от най-известните отбори по американски футбол. Той е страхотна комбинация на стара и нова архитектура – фасадата е в стил на древногръцки монумент с многобройните си високи колони, крепящи триъгълни фронтони. В пълен контраст, върху тази антична архитектура се издига още по-огромна закръглена металическа структура, наподобяваща приземил се космически кораб от далечното бъдеще, която поддържа западната част на местата за зрителите. Всичко това наподобява по един абстрактен начин синхронното съжителство на минало и бъдеще в един и същи момент – настоящето, моментът, за който всички се бяхме събрали точно тук.
Стадионът се запълваше малко по малко, докато всеки се ориентираше към мястото си. Почти всички се бяха заредили със студена вода и бира, а някои по две или три. Слънцето вече залязваше и хвърляше разкошни сенки върху стадиона. На заден план се извисяваха величествено небостъргачите на Чикаго, които според много хора, образуват един от най-уникалните и запомнящи се архитектурни силуети на град в света.
Церемонията започна с представането на спортистите, като отборите от всяка държава и щат излизаха един по един и бавно запълваха игрището. Колко бях удивен когато видях, че и нашата любима страна ще бъде представена на игрите! Доколкото успях да видя в далечината, бяха двама души, единия от които носеше знамето. Не съм сигурен дали само единия от тях беше спортист или и двамата. По-късно разбрах, че ще дойдат още спортисти от България през седмицата.. Важното беше, че сме представени на откриването!
Интересно беше, че някои големи страни, като Русия и Полша бяха представени само от няколко души, а други, като Холандия имаха доста повече спортисти. Това е един ясен знак за различното ниво на развитие на ГЛБТ обществата в отделните страни. Най-много овации получи единствения спортист от Уганда, който сам си носеше плаката с името на държавата.
Бавно, но сигурно цялото игрище се запълни и най-накрая последното останало място изчезна. В този момент десeтките, (може би стотици!), спортисти от Чикаго се изляха като приливна вълна. Най-удивителната гледка беше, когато изведнъж всички светлини угаснаха и спортистите вдигнаха във въздуха разноцветни светещи пръчки и образуваха лентите на дъгата. Всичките над петдесет и пет хиляди зрители и спортисти замръзнаха в няколко секундна тишна, последвана от гръмки овации и неспираща мексиканска вълна. Просто усетих една смесица от умиление, любов и величественост от тази неописуема гледка, от факта, че ставах свидетел на развитието на това историческо събитие.
След като спортистите се настаниха по местата си, започнаха представленията и речите. Програмата съперничеше на тази от Олимпиадите. Тя беше разделена на четири акта, озаглавени “Изключване”, „Подтисничество”, “Изразяване” и „Възпламеняване” (Exclusion, Oppression, Expression and Ignition). Всеки акт включваше музикални и сценични представления, и интерсни речи от известни личности на тематика в съответсвие със заглавието на акта. Няма да ми стигнат страниците за да опиша всичко :-). Изпълненията на ансамблите бяха брилянтни. От хвърчащи знамена, ориенталски танцьорки с изящни тела, модерни танци на техно-версия на Кармина Бурана до изпълнения на живо на певци като Анди Бeл от Erasure.
Освен великолепните сценични изпъленния, ще трябва да отблежа и някои от известните личности, които дойдоха да подкрепят това велико начинание. Кметът на Чикаго, Ричард Дейли, лично излезе на сцената и изнесе страхотна реч в подкрепа на ГЛБТ обществото. Той е ярък пример за силна политическа личност, която активно подкрепя ГЛБТ малцинството в своя град. За информация, в контраст с консервативното федерално правителство, градът Чикаго признава фактическото съжителство между еднополовите двойки на своята територия. Не бива да пропусна и огрмонта финансова подкрепа на частни компании – от мулти-милиардни фирми като магазините Walgreen’s до малки локални галерии.
Друг известен представител, който говори на подиума, бе Меган Мълейли (Megan Mullally), актрисата от сериала „Уил и Грейс”. Беше страхотна, особено, когато обсъди политиката на Буш и неговите фундаментални християни, заради предложения закон за защита на брака (т.е. да се дефинира брака като съюз само между мъж и жена). Тя спомена, че това е толкова смешно и жалко и е такава висша изява на дискриминация, че по-скоро Америка има нужда от Закон за Защита на Народа от Буш. Не по-малко критична към фундаменталистите беше и Маргарет Чо (Margaret Cho) – доста известна комедиантка от Чикаго. Една от пиковите точки в речта й беше адресирана към шепата протестиращи християни пред стадиона, които се опитваха да разтръбяват, че всички гей хора ще отидат в ада. Нейният отговор беше, че все пак и сред гей хората има доста християни и призова протестирщите да прочетат [25:28] от евангелието на Матея, където пишело „Shut the fuck up!” (“Ебаси, млъкнете!”).
Имаше още мого трогателни, силни и окуращаващи речи, от които направо ме побиваха тръпки на вълнение, възторг и тъга. Краят на церемонията бе предизвестен от непрестанно увеличаващата се енергия на стадиона. Последното грандизно изпълнение беше от множество красиви мъже и жени облечени в бяло. Някои се търкаляха в огромни обръчи, други символично обикаляха с древногъцки колесници, трети посдкачаха с пружини прикрепени към краката им и правеха салта сред дим от бенгалски огньове. Светлините от многото мощни цветни прожектори играеха бясно във въздуха и по сцената в такт с бързата и величествена музика в Олимпийски стил. Кулминационният момент изригна със страхотен гръм, когато безбройни фоерверки излетяха високо във въздуха и в продължение на минути горяха в нощното Чикагско небе. Факелът на игрите беше запален и Седмите Гей Игри баха официално открити.
Тръпката от тази величествена церемония все още гори в мен така силно, както когато бях там. Не вярвам и скоро да изгасне. Сега с нетръпение очаквам да посетя някои от състезанията, които ще се провеждат на цялата територия на града, включително и в кампусите на едни от най-известните университети в света – University of Chicago, Illinois University at Chicago и Northwestern University. С още по-голямо очакване обаче ще чакам церемонията по закриването, която ще се състои след точно една семица на бейзболния стадион Wriglеy Field, дом на отбора Chicago Cubs.
Обаче...с най голямо нетърпение очаквам денят, в който българските политици и народ ще вземат пример от тукашните изявени политици и тяхната толерантост и ще се застъпят за правата на различните малцинства, в частност ГЛБТ общността, в нашата мила родина. Визията която се оформи в съзнанието ми по време на откриването, и която не иска да излезе от там, е образът на София или някой друг красив български град, който е спонсор на едни от бъдещите Гей Игри, или може би Outgames. Няма нищо невъзможно. Разбира се всичко става стъпка по стъпка и ние имаме още стъпки да извървим. По-важното е, че сме тръгнали. Като пример бих дал миналогодишния гей турнир по плажен волейбол във Варна и съществуването на организации като спортен клуб Тангра и БГО Джемини. Аз обещавам лично на себе си и на всички вас, че ще направя всичко във възможностите си, за да достигнем този престижен ден. Надявам се чe с описанието на това грандиозно, не само по мащабите си, но и по моралния си смисъл, събитие, съм ви провокирал да дадете от вашата сила толкова, колкото можете, за да се превърне родната България в едно толеранто и подходящо място за едни бъдещи Гей Игри.
Жоро
Links: